Индустрията за компютърните и видео игри обхваща предимно издатели и разработчици. Разработчиците създават игрите, докато издателите финансират, рекламират и разпространяват продуктите сред търговците. През 2007 година продажбите на интерактивен софтуер в девет от най-големите европейски пазари възлязоха на около 7.3 милиарда евро. Тези данни се отнасят само за софтуера, свързан с игрите (т.е., самите игри, без да се отчитат приходите от продажбата на хардуер). Приходите само в Обединеното кралство достигат 2.3 милиарда евро, следвани от Франция (1.6 милиарда), Германия (1.4 милиарда), Испания (0.7 милиарда) и Италия (0.6 милиарда). Увеличаването на продажбите на софтуер е съпътствано от рязко увеличаване и на продажбите на хардуер. Новите конзоли като Sony PlayStation 3 и Nintendo Wii, заедно с XBOX 360 на Microsoft, предлагат на геймърите преживяване на ниво ‘следващо поколение’, като приходите от хардуер през 2007 година достигнаха 5.7 милиарда евро, спрямо 3 милиарда евро през 2006 година. (Nielsen Report 2008)

На върха на пирамидата в този сектор са международните организации, създаващи хардуер: Nintendo, Microsoft и Sony. Nintendo е компания, която се занимава специално с игри, и нейните конзоли и портативни игри (като Wii и DS) са основната им дейност. При Sony и Microsoft обаче ситуацията е различна, доколкото техните домашни конзоли (съответно PlayStation 2/PlayStation 3 и Xbox/Xbox 360) са само един от многото аспекти на тяхната огромна гама от продукти за клиентите. Все повече мобилни телефонни оператори също се опитват да предоставят хардуерни ‘платформи’, позволяващи включването на игри в техните продукти.

Въпреки че Nintendo, Microsoft и Sony разработват свои собствени игри или са закупили разработващи студия за създаване на игри специално за своите платформи, те не са единствените участници в тази индустрия. Други издатели, например Electronic Arts, Ubisoft и Capcom, представляват външни независими издателски компании, които продават игри, създадени в техните собствени студия или в други независими студия за разработване на игри. Действително независимите разработчици представляват уникален свързващ източник на развитие в този сектор, тъй като те могат да разработват продукти за различни издатели.

Докато някои се фокусират върху големи конзолни игри на базата на развиващите се технологии, други се стремят към бърза възвръщаемост чрез продукти за портативни устройства и мобилни телефони. Независимите компании в сектора може да представляват малки екипи от около 20 човека, както и големи компании с персонал от над 200 човека, работещи на различни места на територията на дадена страна или дори в различни страни. Тези, които постигнаха най-голям успех, се развиха като мощни компании с възможности да работят едновременно по различни проекти чрез различни свои екипи.